Населени места

Дата на публикуване: 13.02.2026

село Мокреш

Мо̀креш е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, област Монтана. 

Откакто се помни днешното село Мокреш е съставено от двете села – Мокреш и Душилница.

Мокреш е разположено върху хълмиста част – северната и равнинна част – южната. Шосето Лом – Мокреш – Долни и Горни Цибър – Козлодуй разделя селото на две части:
1. Припека – Така се нарича северната хълмиста част. Дворовете тук са отвоювани с непосилен труд. Разкопавана е години наред по-високата северна част на двора, извозвана, притъпквана и подравнявана е изкопаната пръст в по ниската част и така дворът е получавал желания вид. Южният съсед е правел същото. Така всеки двор получава отвесна стена – „засечка“. В Припека от най – ранните години са се настанили и живеят фамилиите: Цанинци, Пиронковци, Качинци, Канчелови, Мачорете, Стаменовци, Ръбинци, Бузинци и Дзингарови и др.
2. Бъзян Махала – останалата част от селото, на юг от пътя Лом – Цибър. Тя наброява около 240 къщи Нарича се така вероятно заради храстите бъз. Тук живеят следните фамилии Киринци, Велковци, Моновци, Савовци, Палинци, Джонгаловци и др. 

Ако се съди по намерените в землището останки – глинени и керамични съдове, каменни, бронзови и железни сечива, и оръдия на труда; ако се съди особено по находищата на много места, по старите гробища от различни епохи и намерените в гробовете пари, гривни, пръстени, токи, и други украшения, може да се приеме, че селището е много старо.

С основание може да се приеме, че живот тук е имало още през Каменно-медната епоха, както и по времето на Тракийското и Римското владичество. Тук е живяло тракийското племе Мизийци, откъдето и наименованието Мизия. Оттук и предположението, че с. Мокреш е старо тракийско селище. Знае се отдавна, че в землището се търси стара тракийска погребална могила. За сега най-ранни писмени данни за съществуването на селото намираме у Моско П. Добринов.

В парка Жир и до днес има следи от резиденция от римско време, която според археолози е била обитавана от римски военачалник. Старо римско гробище, години наред под прицела на иманярите, но са запазени характерни за времето скулптури. 

Поп Пунчо от село Мокреш [2] съставя дамаскина Поппунчов сборник, съдържащ едно от първите копия на „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Произведението е трайно съхранено в солидна подвързия: корици от дърво, подплатени с тежка, приятна на цвят кафявочервеникава кожа. Подвързията е обвезана по периферията със златистожълта лъскава металическа сплав. И всичко върху нея – шарки, чертици, резки и точици е изкусно извезано от поп Пунчовата веща ръка…! Сборникът е така грижливо запазен външно, като да не са изминали два века от излизането му на бял свят. Много повече, разбира се, говорят за достойнството на сборника съдържанието му, дообогатено с цялостно оформление – четлив, дори краснописен почерк, с вкус подбрани, неповтарящи се цветове и багри при изографисването на плетениците, винетките, двата автопортрета и т.н.

Село Мокреш е известно в миналото с името „Малкият Париж“ поради големината на селото и интелигентността на жителите, образовани и модерно облечени.